Процесът на получаване на разрешение за строеж за лятна кухня е сходен с този за жилищна сграда, но има някои съществени разлики, свързани с нейните размери, предназначение и конструктивна сложност.
В отговор на коментар под Имотен казус: Летни кухни според ЗУТ, строителство и комунални дружества
Как да процедирате?
- Проверете дали вашата лятна кухня попада в чл. 147 от ЗУТ (без разрешение за строеж) или изисква пълна процедура.
- Посетете общината за уточняване на конкретните изисквания и допустимост на строежа.
- Ако е необходимо разрешение за строеж, наемете архитект, който да изготви проектната документация.
- Съгласувайте проекта и подайте заявление в общината.
Нормативни документи, определящи реда и изискванията свързани с разрешението за строеж на лятна кухня
1. Закон за устройство на територията (ЗУТ)
- Основният нормативен акт, който урежда всички видове строителни дейности в България.
- Чл. 147 – регламентира строежи, които не изискват разрешение за строеж, като леки постройки с площ до 35 кв. м, които не са свързани с основното застрояване.
- Чл. 151 – посочва случаите, в които строителни дейности могат да се извършват само с уведомление до общината, без разрешение за строеж.
- Чл. 140 и 141 – определят минималните отстояния от границите на имота за застрояване.
Ако лятната кухня има бетонна основа, масивна конструкция или е свързана с ВиК и електричество, тя може да попада в категорията на обектите, изискващи разрешение за строеж. Ако започнете строеж без необходимите документи, може да последва акт за незаконно строителство и задължение за узаконяване или премахване на постройката.
2. Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на територията – тази наредба определя изискванията за минимални разстояния от граници на имота, височина на сградата, плътност на застрояване и озеленяване. Чл. 21 – посочва изискванията за свободностоящи второстепенни постройки (напр. лятна кухня).
3. Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти определя какви видове проекти са необходими за различните категории строежи (архитектурен, конструктивен, електро, ВиК и др.).
4. Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г. за техническите изисквания към строежите регламентира изискванията за устойчивост, пожарна безопасност и енергийна ефективност.
5. Закон за кадастъра и имотния регистър – при по-големи обекти може да е необходимо нанасяне на строежа в кадастралната карта.
6. Общински наредби за устройство на територията– имайте предвид, че всяка община може да има специфични изисквания за допълнителни постройки в урегулирани поземлени имоти. Необходимо е да се направи справка в съответната дирекция „Архитектура и градоустройство“ на общината.
Какво определя цената?
Размерите на лятната кухня – малките постройки под 35 кв. м могат да попаднат в облекчен режим за строителство. При изграждане на лятна кухня размерът е ключов фактор при определяне на режима за строителство. Законът за устройство на територията (ЗУТ) определя, че малки постройки до 35 кв. м могат да се изградят при облекчен режим. Достатъчно да се подаде заявление за търпимост или уведомление за строеж в общината (ако не изисква фундамент и не променя съществуващия терен), но има важни уточнения.
Ако лятната кухня е:
- До 35 кв. м застроена площ
- Ниска постройка – до 5 м височина
- Не е свързана с основната сграда
- Не съдържа масивна конструкция с бетонни основи
Какви са предимствата?
- Не се изисква разрешение за строеж.
- Достатъчно е само уведомление до общината (чл. 147 от ЗУТ).
- Не е необходимо изготвяне на пълен инвестиционен проект.
- Процедурата е по-бърза и евтина.
Ограничения:
- Трябва да се спазят минимални разстояния от границите на имота.
- Възможно е да има допълнителни местни изисквания в общинската наредба.
- Ако лятната кухня има фундамент и е масивна, може да попадне в режим, изискващ строително разрешение.
Конструкцията – дали ще бъде масивна (със стоманобетонна основа) или лека (дървена, метална), което влияе върху необходимите проекти и разходи по изготвянето им.
Местоположението – теренът, наличната инфраструктура и градоустройствените ограничения също имат значение.
Проектантските и административните такси – възнаграждението за архитекта и необходимите такси за съгласуване с общината.
Какви стъпки включва процесът при летни кухни над 35 кв.м?
Ако е над 35 кв. м или има масивна конструкция, е необходим пълен проект и разрешение за строеж, което включва:
- Изготвяне на архитектурен проект – функционално разпределение, визия и конструктивни детайли.
- Одобрение и съгласуване с общинските власти – проверка дали постройката отговаря на строителните нормативи и градоустройствените изисквания.
- Изготвяне на работен проект, който включва:
- Архитектурни и конструктивни чертежи
- Проект за електрически и ВиК инсталации (ако има нужда)
- Строителни спецификации и технически изисквания
- Контролни посещения на строителния обект
Крайната цена
За малки, леки конструкции без фундамент разходите са значително по-ниски, като може да се избегне нуждата от архитектурен проект. За масивна лятна кухня с електричество и ВиК инсталации цената може да се доближи до тази на малка жилищна сграда.
Препоръка, която мога да дам е преди да започнете строителството е да направите консултация с местната община и архитект, за да получите точна информация за необходимите разрешителни и съответните такси.
Процес на получаване на разрешение за строеж за средна фамилна къща
- Изготвяне на идеен архитектурен проект – определяне на концепцията, функционалното разпределение и основните параметри на сградата.
- Осигуряване на всички необходими одобрения и разрешителни – съгласуване с общинските и държавните институции, включително пожарна безопасност, екологични и други регулации.
- Подготовка на проучвания и технически решения – изследване на геоложките и инфраструктурните особености на терена, определяне на конструктивните изисквания.
Необходимост от работен проект преди строителството – работен проект
Освен получаването на разрешение за строеж, преди започване на строителството е задължително изготвянето на работен проект, който включва:
Архитектурни и конструктивни чертежи – детайлно разписване на размерите, носещите конструкции и функционалното разпределение на сградата.
Проекти за електрически, водопроводни и канализационни инсталации – точни схеми и спецификации за вътрешните и външните инсталации.
Строителни спецификации и технически детайли – списък на използваните материали, методи за изпълнение и нормативни изисквания.
Контролни посещения на строителния обект – проектантски и надзорни проверки за съответствие с одобрения проект.
Цената за получаване на разрешение за строеж на къща зависи от няколко основни фактора:
- Размер и сложност на сградата – по-големите и сложни конструкции изискват повече ресурси, инженерни изчисления и детайлна проектна документация.
- Характеристики на терена – труднодостъпни или неустойчиви терени могат да наложат допълнителни изследвания и технически решения, които увеличават разходите.
Проектантски и административни такси – възнаграждението на архитекта, разходите за съгласуване на проекта с различни институции и административните такси също оказват влияние върху крайната цена, която варира. За точна оценка на разходите е препоръчително да се консултирате с архитект, инженер-конструктор и други специалисти, които могат да предоставят още по-детайлна информация относно всички необходими стъпки и съответните такси.
Оставете коментар